Функционална Диагностика

Функционалната диагностика е специфична дейност извършвана от кинезитерапевта, за установяване фукционалния дефицит и двигателните възможности на болния.
Започва се с изследване, чрез което се установява естеството и степента на увреда, дисфункция и неспособност на пациента. На базата на клиничната диагноза, поставена от лекаря, кинезитерапевта подбира и извършва редица функционални тестове – оглед, палпация, гониометрия (за определяне ставната подвижност), мануално мускулно тестуване ( за мускулната сила), сантиметрия, специализирани тестове, неврологични тестове (за баланс, кординация, увреди на централната и периферна нервнa система), измерва хемодинамичните показатели в покой и при физическо натоварване, оценка на трудовата и битова среда.
След изследването се преминава към функционален анализ, на базата на получените резултати. Анализа стои в основата на подбора на адекватно лечение. Отчитат се общото здравословно състояние, периода на развитие на травмата или заболяването, степента на увреда и отражението й върху функциите на пациента, влияние върху социалния и трудов живот, влияние при спотуване и не по-малко важно какво очаква самия пациент.

Функционална оценка (диагноза)  – категоризиране на функционалното сътояние на пациента. Тя не се покрива с медицинската диагноза поставена от лекарите. Кинезитерапевта поставя оценка на функцията или дисфункция (двигателна), докато лекаря поставя диагноза на заболяването (патологията). Така пациенти с еднакви заболявания могат да бъдат категоризирани различно според различния двигателен дефицит. Също така пациенти с различни заболявания, но сходни функционални увреди могат да бъдат приобщени в една категория.

Прогноза се прави на базата на функционалната оценка. Тя определя възможността на функционално възстановяване и необходимото време. В хода на терапията прогнозата може да претърпи промени в зависимост от хода и бързината на възстановяването.
След прогнозата се преминава и към оформяне на плана на лечение, в краткосрочен и дългосрочен план. Подбират се средствата и методите в процедурата по кинезитерапия, определя се продължителността и честота на заниманията. Основен момент е и какво точно очаква пациента – да възстанови функционалните си способности за да извършва желаните от него двигателни дейности ( ежедневни, битови или работни дейности, хоби, спорт и т.н)
Освен в началото Функцианолната диагностика се прилага и своевремнно в хода на лечението. По този начин се отчитат периодично функционалните промени и се контролира ефективността на поставената методика на кинезитерапия.