Шипове

Много често на пациентите се казва, че причината за болките в гърба и ставите на крайниците се дължат на шипове. Всъщност шиповете не са истинската причина за болката. Понятието шип е подвеждащо, защото ни насочва към представата за остри костни израстъци, които чрез бодеж причиняват болка. В действителност шиповете много често са обли. 
При увреждане на ставния хрущял костната тъкан започва адаптация чрез образуване на нова кост. Разрушаването на хрущяла и оголването на ставната повърхност води до стрес на подлежащата кост. Тя отговаря чрез хипертрофия – това е костния израстък – шип/остеофит/. 
Медицинският термин остеофит означава увеличение на нормалната костна структура и е белег за дегенерация/износване/ - най- често при заболяването остеоартроза. Среща се много често при хора над 50 години, особено в тазобедрената става, ставите на рамената, петите, врата и гръбначния стълб. 
Шиповете се образуват в продължителен процес, появяват се рано в хода на заболяването , не е правилно да се смята, че са късен белег . Често са безболезнени и се откриват случайно при рентгеново изследване. 
Болезнената симптоматика не е пряко свързана с появата им, а се дължи на анатомични и физиологични изменения в костните хрущяли и меките тъкани около ставите –болки, разпростираки се към ръцете и краката. 
Основните причини за поява на шиповете са : наследствени, свързани с начина на живот/ лоши хранителни навици, лоша двигателна култура, неправилна стойка, стрес/ , напредване на възрастта, травми. 
Сред най-често срещаните оплаквания са болките в гърба, свързани с промени и образуване на шипове в гръбначния стълб. Ще разгледаме тях по-подробно. 
Гръбначният стълб се състои от 32-35 прешлена, разделени от 23 междупрешленови диска. Междупрешленовите дискове са изградени от меко вещество – колаген, връзки, те са своеобразните „амортисьори” на гръбнака и позволяват подвижността на всеки сегмент. Събрани заедно създават пълния обем на движение около оста на гръбнака, особено в областта на шията и кръста. Между прешлените и дисковете са раположени малки стави. Под всяка става, точно зад диска има двойка нервни коренчета, излизащи от гръбначния канал. Кухините, през които преминават нервите са относително тесни. 
Нормалните обстоятелства в живота – възраст, лоша стойка, травми и др. Водят до износване и натрупване на увреждания на костите и ставите на гръбнака: 
- Дисковата тъкан бавно намалява, връзките се разхлабват и се увеличава подвижността в ставите 
- Тялото по необходимост /защитна реакция/ стяга връзките между прешлените. 
- Стегнатите връзки калцифицират - това е един от начините за възникването на шиповете 
- Стеснява се централният канал и малките нервни каналчета , така се причинява притискане на нервите, водещо до болка, изтръпване,, слабост в крайниците, намалена подвижност в отделни области на гръбначния стълб. 

Освен  така описаните остеоартритни изменения на гръбнака,шиповете могат да са белег и на други заболявания –автоимунни възпаления/ревматоиден артрит/ например. 
Днес не съществува специфично медикаментозно лечение , повлияващо активно болестния процес. Цел на терапията е да се облекчи болката и съпътстващото възпаление. Прилагат се : нестероидни противовъзпалителни, кортикостероиди. Напоследък се увеличи употребата на т. Нар. Хондропротектори /напр. Флексен, / които ако се започнат в ранен етап могат да забавят дегенерацията на хрущяла. При най- тежките случаи, водещи до инвалидизация се прави операция. 
Основно място в лечението на остеоартрита, съпроводен с шипове заема кинезитерапията. Тъй като основна функция на опорно- двигателния апарат и движението, то е и основното средство на кинезитерапията. Целта на лечението чрез движение е да се възстанови до колкото е възможно нормалната функция на опорно-двигателния апарат, да се подържа доброто общо състояние и да се забавят процесите на стареене в ставите. 
Кинезитерапевтът прецизира натоварването според индивидуалните възможности на ставата като създава условия за облекчено движение/ елиминиране на гравитацията/. 
Известно е , че при остеоартрита болката се усилва при начало на движение и се облекчава при покой. Това подвежда пациентите да намалят движението , което засилва чувството за скованост. Сковаността е характерна за първите сутрешни движения.Когато се прилагат специфични кинезитерапевтични средства се намалява сутрешната скованост. 
За да установи характера на симптомите кинезитерапевтът си служи с множество функционални тестове, оценяващи движенията в ставите, работата на мускулите, нервната проводимост и на база на тази функционална диагностика поставя задачите и подбира най-подходящите средства. 
Един курс на кинезитерапия е приблизително 10-15 процедури, като се въздейства за нормализиране на мускулния тонус, подобряване на подвижността на ставите, ако е нужно се стимулира периферната нервна проводимост, засилват се мускулите около гръбнака и по крайницитеи не на последно място пациентът се научава да подържа правилна стойка в своето ежедневие. 
Най-често се започва с лечебен масаж за намаляване на мускулния спазъм, подобряване на кръвообръщението на меките тъкани. Следват мекотъканни техники за увеличаване на обема на движение, релаксиране на скъсените мускули, прилагат се мобилизиращи техники за ставите на гръбнака. Това намалява усещането за скованост и болката. От облекчено положение/ пациентът е седнал или легнал/ се правят упражнения за крайниците, като постепенно и дозирано се увеличава натоварването.
Таня Груева в ВВТ
Таня Груева в ВВТ

Таня Груева в ВВТ

Затвори видеото